Погача

Погачата е първото представяне на бебето в обществото.

Според вярванията на нашите предци, 40 дни след раждането, бебето и майката се намират на границата между живота и смъртта, и бъдещето им е неясно. Затова детето не се изнасяло от дома и не са се приемали чужди хора вкъщи. Макар сега тези ритуали да ти се струват по-скоро като суеверие, в миналото те са имали и практическа страна – да се предпазят майката и детето от болести.

Традицията повелява на ритуала „Бебешка погача“ да присъстват само жени, при това най-близките от семейството и майката. Било е желателно да са млади раждали жени или бременни, които да се превърнат в орисници на новороденото. Мъже не бива да присъстват на този ритуал, а трябва да излязат от къщата, докато се изпълнява обичая.

Същинският ритуал е разчупването на питката. Той се извършва от 3 приятелки с живи родители. Една от тях държи бяло платно над главите на майката и бебето. Другите две разчупват питката.

Първото парче от питката се нарича на Дева Мария – закрилница на майките и децата. То се слага във вързопчето с парите, което майката трябва да завърже. Не много стегнато, за да не е стиснато детето, но и не много хлабаво, за да не е „със широки пръсти”. Вързопчето се слага на високо място в къщата, за да има детето високи постижения. На следващия църковен празник вързопчето се взима и парите се харчат за детето.

От питката се отчупва залче, потапя се в мед и се докосва от устните на детето. Майката го изяжда. Както медът е събиран от работливите пчели, така и детето да стане трудолюбив човек, да се справя с работата си, да се осланя най-много на себе си.

Ритуалът завършва със същинското орисване. Гостенките, една по една, казват своите пожелания към детето и хапват от питката с мед.

С това ритуалът „погача за новороденото” приключва.

Филтри
Цена
Подреди по
Подреди по